За дървесните пелети – накратко
Дървесните пелети са малки цилиндрични гранули, около 2 см и диаметър 6-12 мм. Те се произвеждат чрез изсушаване и пресоване на дървесина в специални преси – под налягане и при висока температура, т.нар. пелетитране. Естественото лепило в пелетите е лигнинът, който в природата задържа тъканите на дървото заедно. Той омеква при температури над 100°С и позволява на дървесния материал да придобие желаната форма. Горещият лигнин държи пелетите във формата, в която са пресовани.
За производството на пелети се използват основно отпадъци от иглолистни и широколистни дървесни видове, но има и т.нар. агропелети, които се произвеждат от отпадъци от селското стопанство – слама, царевичак, слънчогледови стъбла и пити и др. Агропелетите са с по-ниска калоричност, при изгарянето им се отделят повече прахови частици и изискват по-специални котли. Лидери в производството на пелети в Европа са Швеция, Дания, Австрия, Белгия, Франция, Холандия.
Калоричността на пелети Клас А1 по EN 14961-2:2010 е между 4,58-5,28 kWh/ кг.
Пелетите са биологично чисто гориво, което е подходящо за автоматизиран процес на горене – нещо което е много важно, когато говорим за ефективност. С приемането на новия стандарт на ЕС за дървесни пелети (EN 14961-2) през 2010 г. се въведе нов сертификат „ENplus“ за пелети, използвани в котли за битова употреба и EN-B за промишлени пелети, използвани в промишлени котли. „ENplus“ има два класа за качество: А1 и А2. В клас А1 са въведени най-строги ограничения за съдържание на пепел в пелетите до 0,7 %. В клас А2 съдържанието на пепел е до 1.5 %. За промишлените пелети сертификатът EN-B е със значително намалени ограничения.
Котли на пелети срещу котли на твърдо гориво
Основната и много важна разлика между пелетния котел и котела на твърдо гориво се корени в начина, по който се извършва горивният процес. Електронният контрол при пелетните системи е ключов за ефикасното изгаряне на горивото, като софтуерният алгоритъм на електронния контролер има водеща роля.
При масовия котел на твърдо гориво в горивната камера има ниско съпротивление вътре и свободен достъп на кислород. Температура в горивната камера варира между 230-250⁰ C, а температура в комина 130-150⁰ C. Това означава, че отдадената на водната риза топлоенергия е средно 100⁰ C. Остатъкът отлита във въздуха. Това е причината този тип съоръжения да достигат, на практика, КПД 60-70%.
При котлите на пелети имаме автоматичен контрол върху процеса на подаване и отдаването на кислород към горивната камера и отдаването му към комина. По този начин съоръжението поддържа високо вътрешно съпротивление и минимална тяга в коминното тяло, което „пречи“ на топлината да напусне горивната камера. Така температура в горивната камера достига до 350⁰ C, а температурата на изгорелите газове в комина е в диапазона 80-100⁰ C. Тоест над 250⁰ C топлоотдаване към водната риза и много по-висок КПД до 93%.
Описаната, по-горе, горивна технология има и още плюсове. Тъй като самият пелетен котел е „сърцето“ на отоплителната инсталация, той се адаптира автоматично, спрямо нуждите на консуматора. Какво означава това? Във всеки един момент, съоръжението генерира само толкова топлинна енергия, колкото е необходима. Желаната топлина се определя от потребителя чрез ръчен контрол върху термоглавите и стайните термостати или чрез избор на програми и настройки на електронния контрол панел на котела. Модерните решения включват и модули за дистанционен контрол с мобилен телефон и през Интернет.
Отопление с дървесни пелети – когато цифрите говорят…
Заслужава ли си инвестицията в котел на пелети? Най-лесно е да се каже „да“ или „не“, но истината е по средата. Има си точно определени групи клиенти, които биха спечелили най-много от инвестиция в пелетна инсталация.
Цифрите показват, че най-рентабилна е инвестицията в пелетна инсталация за отопление на средни и големи къщи и големи консуматори – хотели, къщи за гости, обществени сгради, предприятия, оранжерии. В тези случаи, инвеститорът ще се възползва в най-висока степен от силните страни на технологията, а именно: оптимален баланс между експлоатационни разходи и комфорт.