• Дава Ви постоянна и актуална информация за състоянието на вашата пелетна горелка. Системата следи и визуализира всички важни параметри измервани от контролера.
• Позволява дистанционна настройка на всички работни променливи, имащи значение за правилната работа на уреда Ви.
• Позволява запомняне на настройките във файл, за да можете лесно да възстановите работоспособността на уреда ви, ако по грешка объркате някоя настройка или смените контролера на уреда ви.
• Позволява създаване на центрове за обслужване на уредите ви, свързани към системата. За целта вие можете да упълномощите друг потребител или потребители, да наблюдават и управляват вашите уреди вместо вас. Така можете да се доверите на по-квалифициран от вас екип, който да коригира по такъв начин работните параметри, че да реализирате повече икономии или по-добра работа на уреда ви.
• Визуализира и запомня статистическите данни за работата на вашите уреди.
• Извежда и запомня информацията с регистрирани събития от системата за самодиагностика.
• Позволява дистанционен Upgrade на софтуера в контролерите на вашите уреди.

В режим отопление, системата използва топлината, съдържаща се в почвата, водата или въздуха – според типа на термопомпата. Този източник отдава топлина на външния топлообменник – изпарителя, където хладилният агент приема топлината и се изпарява, компресорът засмуква парите, носещи топлината от източника и я изпраща към другия вътрешен топлообменник – кондензатора, който е свързан с отоплителната инсталация на сградата. Постъпилата вече топлинна енергия в кондензатора се пренася на топлоносителя (най-често вода), който циркулира в отоплителната инсталация, изградена от радиатори, конвектори или подово отопление.

В режим охлаждане, агрегатът сменя посоката на хладилния агент и топлообменникът в режим отопление – кондензаторът – изпълнява ролята на изпарител и вече се поема топлината от въздуха в помещенията и се отделя навън в околния въздух. За да се направи една термопомпа по-ефективна и през летния сезон, отпадната топлина от сградата се отдава за затопляне на бойлери за битово гореща вода или за басейни.

Термопомпената система намалява сметките през отоплителния сезон три, четири пъти, поради използването на възобновяемата топлина от слънцето, почвата, подпочвените води и въздуха. Освен това не замърсява, както останалите източници на топлина, атмосферата с парникови газове. Електроенергия се използва единствено, за да осигури работата на електрониката на системата.

Високоефективната термопомпа е с висок коефициент на преобразуване, както при отопление, така и при охлаждане.

COP (Coefficient оf Performance) – коефициент на трансформация означава отношението на придобита към вложената електроенергия. Този коефициент се отнася само, когато термопомпата работи в режим на отопление и варира от 3 до 5.
EER (Energy Efficincy Ratioе) – коефициент, обозначаващ ефективността на термопомпата в режим охлаждане.

Термопомпените системи са четири основни типа:

1. Хидротермални помпи „вода – вода” – използват енергията на подпочвените води (сондаж, кладенец и др.). Поради високата си ефективност (благодарение на целогодишно постоянната температура на водите) намират голямо приложение както за малки еднофамилни къщи, така и за хотели, административни сгради, производствени цехове и др. Хидротермалните помпи са съвместими с всички съвременни отоплителни тела: радиатори, конвектори, подоволъчисто отопление, защото подаваният топлоносител е с температура до 50 °С.

2. Геотермални помпи „земя -вода” – използват акумулираната слънчева енергия в замята. Отнемането на тази топлина става посредством хоризонтални тръбни серпентини, положени на няколко метра в земята. Друг тип съоръжение за приемане на топлинна енергия от земята е вертикалният U-образен тръбен сондаж, при който се достигат по-високи енергични почвени слоеве, което го прави по-ефективен от хоризонталните серпентини.

3. Мини чилъри „въздух – вода” – използват топлинната енергия, съдържаща се във въздуха. Тяхната ефективност е най-непостоянна в сравнение с останалите видове термопомпи, защото най-пряко се влияят от температура и влагата на външния въздух.

4. Термопомпите „въздух – въздух” – както чилърите, използват енергията, съдържаща се във въздуха в околната среда.

   

Пелети от дърво:

Дървесните пелети са най-разпространената форма на биогориво, извлечено от биомаса. Дървесните пелети са чисто, неутрално по отношение на въглеродния двуокис гориво. Пелетите се получават при технологичен процес, при който ситно смляна дървесна маса се пресова под високо налягане. При пресоването се отделя съдържаният в дървесината лигнин, който играе ролята на естествено лепило за спояване на дървесните частици.

Дърва за отопление:

Дървата за огрев са най-старата и разпространена форма на биомаса за енергийни нужди. Като дърва за огрев обикновено се класифицира трупната дървесина от млади дървета около Ø 180 mm. Дървата за огрев се добиват както от мека, така и от твърда дървесина, като обикновено биват нарязани на 1 m или 30 – 40 cm.
За разлика от останалите видове твърди горива от биомаса, дървата за огрев се измерват в пространствен метър кубичен (m3).
Дървата за огрев са твърдо биогориво със средна енергийна плътност 1.3 – 1.7 MWh/m3 и ниско съдържание на пепел (3 5%). Оптималната влажност на този тип гориво е 20-35% (WB). Икономически оправданото му приложение е в малки горивни инсталации с атмосферно горене (печки, камини и котли 20-50 kW), както и пиролизни котли до 150 kW. Поради големия размер използването на този тип гориво не може да бъде автоматизирано и изисква използването на термични акумулатори (буферни съдове) и ръчно зареждане.

Дървесните пелети са малки цилиндрични гранули, около 2 см и диаметър 6-12 мм. Те се произвеждат чрез изсушаване и пресоване на дървесина в специални преси – под налягане и при висока температура, т.нар. пелетитране. Естественото лепило в пелетите е лигнинът, който в природата задържа тъканите на дървото заедно. Той омеква при температури над 100°С и позволява на дървесния материал да придобие желаната форма. Горещият лигнин държи пелетите във формата, в която са пресовани.

За производството на пелети се използват основно отпадъци от иглолистни и широколистни дървесни видове, но има и т.нар. агропелети, които се произвеждат от отпадъци от селското стопанство – слама, царевичак, слънчогледови стъбла и пити и др. Агропелетите са с по-ниска калоричност, при изгарянето им се отделят повече прахови частици и изискват по-специални котли. Лидери в производството на пелети в Европа са Швеция, Дания, Австрия, Белгия, Франция, Холандия.

Калоричността на пелети Клас А1 по EN 14961-2:2010 е между 4,58-5,28 kWh/ кг.
Пелетите са биологично чисто гориво, което е подходящо за автоматизиран процес на горене – нещо което е много важно, когато говорим за ефективност. С приемането на новия стандарт на ЕС за дървесни пелети (EN 14961-2) през 2010 г. се въведе нов сертификат „ENplus“ за пелети, използвани в котли за битова употреба и EN-B за промишлени пелети, използвани в промишлени котли. „ENplus“ има два класа за качество: А1 и А2. В клас А1 са въведени най-строги ограничения за съдържание на пепел в пелетите до 0,7 %. В клас А2 съдържанието на пепел е до 1.5 %. За промишлените пелети сертификатът EN-B е със значително намалени ограничения.

Котли на пелети срещу котли на твърдо гориво 
Основната и много важна разлика между пелетния котел и котела на твърдо гориво се корени в начина, по който се извършва горивният процес. Електронният контрол при пелетните системи е ключов за ефикасното изгаряне на горивото, като софтуерният алгоритъм на електронния контролер има водеща роля.
При масовия котел на твърдо гориво в горивната камера има ниско съпротивление вътре и свободен достъп на кислород. Температура в горивната камера варира между 230-250⁰ C, а температура в комина 130-150⁰ C. Това означава, че отдадената на водната риза топлоенергия е средно 100⁰ C. Остатъкът отлита във въздуха. Това е причината този тип съоръжения да достигат, на практика, КПД  60-70%.
При котлите на пелети имаме автоматичен контрол върху процеса на подаване и отдаването на кислород към горивната камера и отдаването му към комина. По този начин съоръжението поддържа високо вътрешно съпротивление и минимална тяга в коминното тяло, което „пречи“ на топлината да напусне горивната камера. Така температура в горивната камера достига до 350⁰ C, а температурата на изгорелите газове в комина е в диапазона 80-100⁰ C. Тоест над 250⁰ C топлоотдаване към водната риза и много по-висок КПД до 93%.
Описаната, по-горе, горивна технология има и още плюсове. Тъй като самият пелетен котел е „сърцето“ на отоплителната инсталация, той се адаптира автоматично, спрямо нуждите на консуматора. Какво означава това? Във всеки един момент, съоръжението генерира само толкова топлинна енергия, колкото е необходима. Желаната топлина се определя от потребителя чрез ръчен контрол върху термоглавите и стайните термостати или чрез избор на програми и настройки на електронния контрол панел на котела. Модерните решения включват и модули за дистанционен контрол с мобилен телефон и през Интернет.

Отопление с дървесни пелети – когато цифрите говорят…

Заслужава ли си инвестицията в котел на пелети? Най-лесно е да се каже „да“ или „не“, но истината е по средата. Има си точно определени групи клиенти, които биха спечелили най-много от инвестиция в пелетна инсталация.

Цифрите показват, че най-рентабилна е инвестицията в пелетна инсталация за отопление на средни и големи къщи и големи консуматори – хотели, къщи за гости, обществени сгради, предприятия, оранжерии. В тези случаи, инвеститорът ще се възползва в най-висока степен от силните страни на технологията, а именно: оптимален баланс между експлоатационни разходи и комфорт.